Терапии за деца от аутистичния спектър

122810 673 354Една изключително подробна статия на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България". В случай, че имате нужда от допълнителна информация, подкрепа или защита  - можете да се свържете с тях на :http://www.autism-bg.org

Въпреки многото медикаменти, които са на пазара към момента няма конкретно лекарство, което да е с доказан ефект за лечение на аутизъм. Но проучванията показват, че състоянието аутизъм може да бъде повлияно чрез всеотдайност, разбиране, приемане на детето и целенасочена работа със следните специалисти – психолог, логопед, ерготерапевт. Силно препоръчителна е ранна интервенция, още след като се породят съмнения за развитието на детето.

Някой от най-популярните терапии:

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ:

Поведенчески анализ- Applied Behavior Analysis (ABA); известен още като Lovaas, поведенческа или интензивна намеса;

 

Защо е важна ABA Applied Behavior Analysis (ABA) терапията?

Първо, защото методът залага на създаването на мотивация у децата, чрез изполването на стимули.

Започва се от Рефлекса- рефлекса е поведение, което не е придобито, а вродено.

Ето, при децата, т. н. в норма, които не са склонни към пристрастяване и фиксации, като нашите, рефлексите се изработват от само себе

си. Приемат в повечето случаи нещата, каквито са и не се фиксират върху определени неща, не правят комуникацията еднопосочна и натрапчива.

Нещо много често срещано при деца от аутистичния спектър- налага се да купуваме едни и същи обувки или дрехи, с които си е свикнало

детето или иска да носи само старите, с които е свикнало, макар и да са му малки.

Приложния поведенчески анализ ППА работи върху не рефлективното поведение, защото то, при нашите деца, не е "желаното поведение", а върху оперативното поведение, то е волево поведение- това е поведението, с което организмът оперира върху средата си, за да постигне определен резултат.

За да има желан резултат поведението, детето трябва да е подкрепено много адекватно и съобразено с индивидуалните "харесвания" на детето и нещата, които могат да го стимулират точно него.

Оперативните поведения са резултат от ефектите на подкреплението и наказанието.

Тук имаме: Стимул- Оперативно поведение- Последствие

Ефекта, който търсим е- детето да знае, че като реагира по определен начин в една ситуация, то ще бъде подкрепено по начин, който го подкрепя и му доставя радост и удоволствие.

И така, като желаният от нас ефект е- детето да приеме да носи обувки по мярка и по наш избор, трябва да го подкрепим по начин, че детето да ги приеме, защото ще бъде възнаградено.  

В общи линии, върху това работи науката, тя е изключително сериозна и скъпа наука, приложните поведенчески терапевти се сертифицират- явяват се на изпити , за да могат да практикуват, на всеки 3 години, заплащат за това, обучението е изключително скъпо..., но пък за родителите в USA е безплатно, защото терапиите се поемат от здравната каса. Поради твърде големия и бързо нарастващ брой деца, през 2013 г., предстои да бъдат променени диагностичните критерии, с цел: да намалее броят на децата, чиито АБА терапии поема Асоциацията на педиатрите в Америка.

И се постига приемливо поведение, базирано на стимулите, подкреплението и наказанието.

Докато се обучават в специалността, приложните поведенчески аналитици, имат основно практика с деца, под строга супервизия на сертифицирани и хабилитираниспециалисти. Специализират се за работа с деца от 0 до 12 години, от 12 до 18 и от 18 нагоре и специалист, който е сертифициран да работи с дете от 0 до 12, не може да работи с 14 годишно дете.

Как би подходил терапевтът, за да приеме дете обувки, с които не е свикнало-

Вероятно би дал възможност на детето да пробва по- големи, по - малки и точни обувки. Предварително би попитал родителя кои са нещата, които най- много "подкрепят" детето и съответно тези стимули, поведенческия аналитик ще използва за "подкрепления".

Например- това са ментови лукчета. За терапията, приложния поведенчески аналитик трябва да се запаси с ментови лукчета.

Терапевтът дава на детето да пробва различните обувки и пита "С кои обувки се чувставаш най- добре?"- детето опитва- посочва нещо, може да не е вникнало във въпроса, терапевтът пита "Кои обувки смяташ, че са ти по мярка?"- детето показва например тези малките, с които си е свикнало- терапевтът казва "Грешен отговор!"...добре, хайде сега направи еди какво си- нещо лесно, за да има повод да му даде награда- лукче и му казва много въодушевено, колко добре се е справил със задачата, най- добре е, да има връзка с обувките и краката- например, дал е задача на детето да подскочи.

След това отново дава да пробва обувки, но този път е намалил броя им и е махнал тези- най- малките и дава избор само между тези, които са по мярка и доста по- големите.

Може да има период на пристъп- детето да се затръшка за малките. Терапевтът изчаква търпеливо пристъпът да отмине, без

да отстъпва, като казва например "Тук аз определям правилата и ти давам възможност да избираш между тези и тези обувки"

Ако отстъпи, следващия път периодът на тръшкане ще е още по- дълъг, защото детето ще знае, че така постига желания

резултат и за него тръшкането се явява възнаградено.

А точно обратно, тръшкането трябва да бъде наказано, но не с груби методи, каквито ние смятаме за наказание, а просто, като

не го подкрепяме, т. е. детето в резултат на тръшкането, не получава желаното "подкрепление".

Методът работи изключително добре- той не е насочен само към деца от аутистичния спектър, работи и при деца с други

проблеми, за обучение на мениджъри, за дресировка на животни включително.

Терапии за формиране на социални умения:

 TEACCH (Лечение и образование на деца с аутизъм и др. нарушения в общуването). TEACCH е програма за работа с деца с аутизъм и техните семейства, която е разработена в САЩ. Цялото наименование на програмата е "Treatment and Education of Autistic and Related Communication Handicapped Children" - терапевтиране и обучение на деца с аутизъм и подобни комуникативни нарушения. Тя засяга три звена: семейната среда, обществената адаптация и образованието, като след клиничната диагноза TEACCH провежда приучаване към социални умения, индивидуализирана учебна програма, подкрепа и обучение на родителите и учителите на детето.

DIR®/Floortime – моделът е основан на индивидуалната емоционална връзка, целяща развитие. Доктор Stanley Greenspan, детски психиатър, доразвива игровата терапия, като залага силно на взаимодействието, създаването и доразвитието на емоционална връзка. Постигането на добри резултати чрез метода, предотвратява задълбочаването на аутистичните симтоми. Floortime методът е базиран на теорията, че аутистичото поведение е резултат от нарушения в мозъка, които рефлектират върху чувствата, емоциите и страда комуникацията на детето.

ЛОГОПЕДИЧНИ:

комуникация чрез размяна на картинки -   система за комуникация (РЕСS):

P.E.C.S. (Picture Exchange Communication System) е система за комуникиране чрез размяна на картини. Тя се използва в много страни, проектирана е да подпомага децата с аутизъм да изградят алтернативна форма на общуване и особено да инициират такова. Тя включва размяна на картини с получаване на желан обект като начало, а след това се преминава към конструиране на цели изречения. Подходът се ръководи от нуждата да се инициира общуване, но може и да ограничи способността на детето да придобие или изработи вербални умения за комуникация;

стимулиране на комуникацията чрез визуални стратегии – използвайки снимки за улесняване на комуникацията или чрез съобщения;

терапия на фонологичната, синтактичната и прагматичната страна на нарушенията на езика при аутизма;

Орално-моторна терапия

ЕРГОТЕРАПИЯ- Европейския еквивалент на Occupational Therapy:

Tрудова (Occupational Therapy), поведенческа терапия, арт-терапия, музикотерапия и други. Важно е от самото начало да се направи обща стратегия в терапевтирането на детето и да се набележат сферите, в които то трябва да бъде подпомогнато от логопеди, психолози, специални педагози и т.н., които да си сътрудничат в екипната работа.

В началото на терапевтичния процес е важно детето да се успокои чрез „влизането" в неговия самостимул. Това означава възрастният изцяло да започне да имитира детето и да му покаже, че то не е само. Децата с аутизъм искат да общуват, но не знаят как.

Един от най-очакваните периоди в терапията е този на реципрочната имитация - „аз имитирам теб - ти имитираш мен". Тогава започва подражаването на възрастния и сътрудничеството с него. Важно е терапията да бъде структурирана. Децата с аутизъм имат нужда от това да знаят какво следва, какво могат да очакват за в бъдеще. Те обичат реда и спазването на правила в собствения си свят и търсят хората, които им показват как да подчинят хаоса около тях в добре подредена и структурирана среда.

Не винаги децата могат да развият умения за непосредствено общуване. Но те могат да бъдат приучени към алтернативни начини за комуникация като жестови език, размяна на картини, писане, четене и други. Доста често се оказва, че детето, което стои срещу нас ни разбира, но ние него - не. Всеки път терапията е строго индивидуална в зависимост от проявлението на синдрома - дали разбирането е на нивото на вербалната продукция и обратното. Но е важно и родителите да бъдат добри котерапевти за своите деца чрез напътствия от специалисти.

Occupational терапевта работи върху сензорната интеграция и изграждането на базисната увереност. Примерно упражнение- детето се люлее по корем на хамак, близо до земята, за да може да събира с ръчички играчки- задължително по корем, за да се изгради пропуснатото първо ниво на увереност, което се създава в бебешка възраст с лазенето по корем и събиране всичко по пътя. Друго възможно упражнение е минаването през тунел- през неизвестното, за да се научи " да свиква" с промените и да не се тръшва от всяка промяна, да може да "превключва": Интересно е и бъркането в различни консистенции за тектилна стимулация. Защото при нашите деца някъде "прекъсват" предавателите, които предават по- нататък по невроните информация и тя не достига до мозъка, а мозъка им се нуждае от стимулация и затова я получават пляскайки с ръце или ходейки на пръсти, или почуквайки, или подксачайки като зайци- и като се получи интеграция на сетивата им- едновременна- започват да тръгват предавателите, които предават информация по невроните и достига до мозъка, тогава постепенно започват да намаляват автостимулациите

Сензорна терапия (терапията за сензорна интеграция) за обучаване на аутистичното дете да функционира и преодолява сензорно- интегративната дисфункция.

Използвани методики: Пресинг и Бръшинг.

Според някои теории, бръшинга се извършва в една посока,според други- в двете посоки. За бръшинг се използва специална четка, чиито косъм не бива да е нито прекалено мек, нито много твърд. С нея се стимулират външните части на тялото на детето- ръце, крака и гръб. В идеалния случай, стимулацията се прави на всеки 2 часа за период от 3 или 4 седмици, след което стимулациите се разреждат и се прилагат само в случаи на силни аутистични атаки и пристъпи.

След период от няколко месеца, стимулациите могат да бъдат подновени, в случай, че се налага. 

Ако се прави само в една посока, се прави по 10 пъти на всяка част, само на външните части на тялото на детето- от външната страна на ръцете, на гърба и от вътрешната на стъпалата и ръцете.

Пресинга се прави по 10 пъти на всяка става на детето- ръце (китки), колена,глезени, рамена и глава ( при главата пресинга може да се извършва само от специалист- конезетерапевт). Пресират се и пръстите на ръцете.

Бръшинга и пресинга се правят на всеки 2 часа, а масаж- веднъж дневно. Според терапевтите по сензорна интеграция, резултатите са- постигане на максимална интеграция на всички сетива на детето и повишаване нивото на адекватност.

Ако бръшинга се прави в двете посоки, се прави  2 пъти дневно. Родителите, които разполагат с добър сензорен терапевт, преминават обучение, така че го правят сами, включително и на врата- ръцете, краката, гърба и пресоват всички стави(и врата също) - всичко това се извършва без да се отлепя другата ръка на терапевта от кожата на детето.

В началото терапията се провежда на всеки 2 часа , постепенно бръшингите се разреждат, тъй като детето не може прекалено дълго да издържи на силна стимулация. Няколко месеца бръшинга се прави по 8 пъти на ден, след което се преминава на 3 пъти сутрин и 3 пъти вечер. На следващ етап- 2 сутрин и 2 вечер, докато се стигне до 1 сутрин и 1 вечер. При всяка   "криза"/примерно тръшкайки се в магазина/, родителят може да извади четката, за да бръшва детето, което ще подейства успокояващо за потушаване на пристъпа.

Brain Gym- Гимнастика на мозъка- работи върху интеграцията на мозъчните полукълба и едновременната преработка на информация.

АЛТЕРНАТИВНИ ТЕРАПИИ:

Музикотерапия ( звукостимулация)- с помощта на силно филтрирана музика при ниски и високи честоти, се изграждат нервни връзки, което подпомага подобряване адекватността в поведението на детето.

Биофийтбек (Невротренинг)- Методът е създаден от НАСА за обучение на космонавти да избягват стреса и се научават на „концентрация”, а от години се използва и за обучение на деца с аутизъм.

Drum терапия ( барабанотерапията)- ритъмът, поднесен на детето по терапевтичен начин, връща детето към първичното, към спокойствието, когато се е намирало в утробата на майката и е било защитено.

Хидротерапия (Плуване) - Единият от най- важните спортове с цел- терапия;

Арт Терапия- включване на изкуството- работа с глина, моделиране, рисуване в процеса на социализацията на детето;

Хипотерапия ( конна езда) - Принципът на хипотерапията е не същинската езда, а бавният тръст на коня, който създава успокояващият за детето ритъм.

Делфинотерапия- На принципа на хипотерапията, но много по- силно въздействие оказва върху аутистичното дете, контакта с делфините. Звуците, които издават делфините, поразително напомнят тези, които издава ниско функциониращо аутистично дете.

Пясъчна терапия- в игрови ситуации развива сензитивността и асоциативността, създава близост и възможност за диалог, за себепознаване и себеизразяване.

Son- Rise Programme- Програма, създадена от родители в Америка през 1974 година. Barry Neil Kaufman и Samahria Lyte Kaufman са неговите създатели и родители на момче, чиито водещ проблем е бил проблем със слуха, а аутистичните прояви са били вторичен симптом и следствие на проблема със слуха. Съществува мнение, според което,с помощта на програмата, аутистичните прояви на сина им са били туширани в максимална степен.

Програмата "Прераждане на сина" залага на "връщане" на детето в периода, преди да стане блокажа, още във времето, когато развитието му е изглеждало като развитие на "типично" дете в норма. "Връщането" се постига под формата на игри, гукане, така че 5, 6 годишно или по- голямо дете, да се почувства като бебе и след това да започне да "израства" в норма.

 Hyperbaric oxygen therapy (HBOT)- Терапия, при която мозъкът се захранва 100% с кислород   под атмосферно напрежение. Първата известна барокамера (кислородна) камера е създадена от британски лекар. Ефектът от HBOT терапията за деца от аутистичния спектър е спорен. В мозъка рязко нахлува кислород, което би следвало да подобрява преноса на информация между невроните и да се намаляват аутистичните симтоми. Според някои изследвания, HBO терапията се препоръчва като ефективен метод при деца с аутизъм. Според други, методът изисква задълбочени проучвания, за да се докаже ефекта от терапията при деца с аутизъм.

Повече за алтернативните терапии:

       Биофитбек-тренинга повишава концентрацията, подпомага вниманието и паметта ,и ни подготвя максимално да използваме възможностите на мозъка. Методът биофитбек-тренинг (невротренинг) е разработка на НАСА, служела за обучение на космонавтите за предотвратяване на стреса , а в последните 20- ина години се използва успешно за терапии на деца и възрастни с проблеми от аутистичния спектър, хиперактивност, хора с неврологични заболявания (възрастни и деца),тревожност и депресии , нарушено внимание и памет. Целта е да се хармонизират функциите на мозъка и да се повиши качеството на работа и на живот.

 Барабанотерапията ( ритмологията), изхождайки от факта, че ритъмът е в основата на живота, в основата на доброто психично здраве, подпомога повишаване мозъчната активност и ефективността на мозъка ни. Изследванията показват, че ритмичната музика е един от най- ефективните начини за предизвикване на синхронизация на мозъчните вълни.

 Музикотерапията, в нейната т.н. активна форма е свързана с използването на различни музикални инструменти за себеизразяване, най-често под формата на игра. Музикалните инструменти са преди всичко средство за изразяване на различни състояния и за невербална комуникация с други участници в конкретна работа.

Звукостимулацията- слушането на силно филтрирана музика - при ниски и прехода към високи честоти подпомага процеса на изграждането на нервни връзки в периферната нервна система на мозъчната кора, което подобрява синхронизацията и преработката на информацията и повишава адекватността.

Програмата за слушане THE LISTENING PROGRAM, като средство за постигане на сензорна интеграция и e базирана на теории, клиничен опит, и музикалните познания на Alfred Tomatis MD, G. Alexander Doman, Paul Madaule, Robert J. Doman, Jr., Ron B.Minson MD, Richard Lawrence и др.

       Слухова преработка накратко означава какво правим с това, което чуваме и разкрива възможността на мозъка т.е. централната нервна система да преработи сигналите, идващи по слухов път. Дефицитите в тази сфера могат да доведат до редица проблеми в обучението и развитието, както до емоционални, поведенчески затруднения и изграждането на социални умения.

TOMATIS® Методът е значително по- стар от Listening Program. Според някои, недостигът на метода в сравнение с по- новият, се състои  това, че музиката е филтрирана само при много високи честоти и ухото не се настройва постепенно, а преминава през шок. Според други обаче, силата на метода е точно в шоковата пренастройка, която увеличава честотата на образуване на нервни връзки в периферната нервна система.

Знае се, че децата с аутистичен спектър имат затруднения с обработката на сензорна информация. Изследванията показват, че вътрешното времево чувство и пространствения усет са засегнати. Методът е свързна със същността на слуховата преработка и параметрите и, както и постигането на сензорна интеграция и предизвикателствата, произтичащи от лошата обработка на сензорна информация. Използва се силата на музиката като терапевтично средство, подпомагащо развитието на способността за сензорна преработка.

 Пясъчната терапия работи в игрови ситуации за развиване на сензитивността и асоциативността, създава се близост и възможност за диалог, за себепознаване и себеизразяване.

Една от най- важните ни цели, когато поемаме терапевтична работа с дете от аутистичния спектър, е да работим в посока- изграждане на мотивация, защото именно липсата на мотивация е в основата на всички поведенчески и сходни проблеми, както и да му създадем усещане за приемане и подркепа, от които тъй много се нуждаем всички ние, и с особена сила важи за аутистичните личности.

Терапии под знаменателя на Приложния Поведенчески Анализ (ППА) или ABA Applied Behavior Analysis (ABA):

Приложен Поведенчески Анализ (ППА)- Applied Behavior Analysis (ABA)- Ниво на ефективност: Високо.

ППА е наука, която:

—- Прилага систематично принципите на поведението, за да подобри социално значими поведения;
 
—- Използва методите на експерименталния анализ, за да идентифицира променливите, които са отговорни за поведението на организмите;
 
—- Контролира и предсказва човешкото поведение;
 
—- Функционално изследва взаимоотношението между поведение и среда, позовавайки се на обективно наблюдаеми феномени, а не на  хипотетични конструкти;
 
—- Допринася в сфери като СПИН превенция, запазване на естествените ресурси и екологична устойчивост, образование,  геронтология, здраве, индустриална безопасност, езиково усвояване, медицински процедури, умствени разстройства, развитийни  разстройства, спорт, бизнес и мениджмент, човешки ресурси, поддръжка на зоопаркове, отглеждане на животни и др.
 
ППА като самостоятелна дисциплина: 
 

- В края на 50-те години в САЩ се публикуват първите изследвания демонстриращи приложението на принципите на поведението в работата с хора.

- За формална рожденна дата на ППА се приема статията на Baer, Wolf, & Risley, 1968 “Some current dimension of applied behavior analysis”.

- В началото на 80-те години ППА започва да се преподава като самостоятелна дисциплина в САЩ.

—

—        ППА не е ранна поведенческа терапия за деца с аутизъм и не се използва само за повишаване на мотивацията на децата. ППА е научен подход за модифициране на същестуващи поведения, преподаване на нови поведения, индуциране на липсващи умения в сферата на когнитивното, емоционалното, социалното и езиковото развитие на индивидите. ППА е самостоятелна наука и метод, който има терапевтична валидност и стойност.   Ниво на ефективност: Високо

—        ВПА има за основа, но не е ограничен само до речевото (жестово, вокално, писмено) развитие на индивида. ВПА изследва и работи с нужните предпоставки (мотивиращи операции, история на подреплението, тн.) за развитието на речта, необходимите подкрепители, които поддържат вербалното поведение, както и последователността (стадиите) на речевото развитие. Ниво на ефективност: Високо

ЛИЦЕНЗИ И СЕРТИФИКАТИ:

—        Board Certified Behavior Analyst® (BCBA®)

—        Board Certified Assistant Behavior Analyst® (BCaBA®)

—        Board Certified Behavior Analyst® Doctoral (BCBA®-D)

—        CABAS® Professional Advisory Board Certification (Teacher I, II, Master Teacher)

—        Pivotal Response Training

 

Тези сертификати се дават на терапевти, които са:

  1. Завършили магистратура по ППА
  2. Получили необходимата супервизия
  3. Издържали изпит

 

Сертификати, които са получени от участието в еднодневни обучения по ППА, не могат да бъдат заместители на гореизброените сертификати. Подобни сертификати могат да служат като надграждане на познанията на един терапевт, но не и като основна база по ППА.

 

Сертификатите издадени от Сертифициращия Съвет на Поведенческите Аналитици са единствените сертификати признати в САЩ. Все още са в процес на признаване в няколко държави в Европа. Притежанието му гарантира добра подготовка на терапевта, както и добри професионални и етични стандарти на неговата практика.

 

—        CABAS® Professional Advisory Board Certification (Teacher I, II, Master Teacher)

 

Този сертификат е признат само в CABAS® програмите. Притежателите му имат по-висока квалификация и подготовка от тези притежаващи BACB и тясна специализация в сферата на вербалния поведенчески анализ и използването на ППА в училищна среда.

 

—        Pivotal Response Training

 

В момента създателите на школата Pivotal Response Training работят по признаването на техния сертификат като алтернативa на BACB сертификатите, но на този етап няма официално потвърждение, че това ще се случи.


Акредитирани програми в Европа:

  1. ABA España - Madrid, Spain
  2. ABA – Grenada, Spain
  3. Akershus University College, Norway
  4. Association Francaise de L’ABA, France
  5. Bangor University, Wales, UK
  6. Cardiff University, South Wales, UK
  7. IDEIABA, LDA, Portugal
  8. IESCUM, Italy
  9. Institute of Psychoanalysis, Russia
  10. National University of Ireland Galway, Ireland
  11. National University of Ireland Maynooth, Ireland
  12. Stockholm University, Sweden
  13. Swansea University, Wales, UK
  14. University College Cork, Ireland
  15. University of Dublin, Trinity College, Ireland
  16. University of Kent, England, UK
  17. University of Limerick, Ireland
  18. University of Tampere, Finland
  19. University of Ulster Coleraine, Northern Ireland

 

Терапии под знаменателя на ППА- единствената терапия, с научно доказан резултат, според Асоцията по педиатрия на Америка, която се поема изцяло от здравната каса на Съединените Американски Щати:

Pivotal response training – е школа в ППА, която заимства принципите от ППА и ВПА, но използва нови термини. Като цяло не дава нищо ново на ППА като научна стойност.

 Pivotal Response Training (PRT) е изградена на основата на АБА терапията- поведенческа терапия за деца с аутизъм Pivotal Response Training (PRT) , насочена изцяло към мотивацията на детето с аутизъм да промени поведението си към приемливо и да говори с пълни изречения. Според създателите на терапията Koegel & Koegel, най- големия проблем при децата с аутизъм, за да напредват и се развиват, е липсата на мотивация. Според тях, у децата с аутизъм, това което липсва най- много , е мотивацията да научават нови неща и да се присъединяват към общността от връстници и да демоснтрират наученото, както го правят останалите деца. Но научат ли веднъж нещо и осъзнаят ли, че са добри в него, започва да се получава и да работи метода. И точно липсата на мотивация според създателите на метода, е причина за изблиците на децата на нервност, за честия и безпричинен плач, смях и всичко, фрустрация, недоволство от всичко, един вид- на немотивираното дете му е скучно и изпада в крайности. Терапията възпитава у децата с аутизъм изключително мотивация и дори отговорност. Насочена е към позитивното, което децата усещата, че им носи промяната в поведението им към по- позитивно. Най- важните компоненти на терапията са :

- стъпва се на позитивното поведение у детето и на база на съществуващото се гради нагоре- желаното;

- въпросите, инструкциите и възможните отговори да са кратки, ясни и подходящи за даденото дете;

- изискванията към детето да са постоянни и всички, които имат досег до детето, да са единодушни, на едно мнение пред детето и без компромиси, да участват всички в кризите, които преживява детето по пътя на израстването си нагоре към по- високо ниво на функциониране;

- да се дава винаги избор на детето- алтернатива- това или онова, но само едно от двете неща;

- да се увеличава постепенно броя на компонентие, които се включват в задачата и работата на детето, броя на героите например и изискванията към детето да растат постепенно и плавно, отново без компромиси;

Усилията на терапията са насочени и праволинейни по отношение:

- поведението, което детето има и към което се стреми да постигне- целенасочено, с точни и ясни инструкции, без да отстъпва;

- да подпомага възможните отговори на детето, да го насочва и постепенно детето да започне да говори и отговаря така, както терапевта го учи и би искал

- детето все повече да се старае да се харесва на терапевта и наградите все повече да преминават от материални в морални- поздрав, целувка, стискане на ръка, висока оценка;

- към желаното поведение на детето да се насочва детето и родителите му директно и да се инструктират съвместно в края на терапията; Ниво на ефективност: Средно

Ivar Lovaas метод – технологически най-остарялата практика за работа с деца с аутизъм (края на 60-те).

Discrete Trial training (DTT)- е школа в ППА, която заимства принципите от ППА и ВПА. Според Smith, 2001 г., е един от най- важните инструментални методи за деца с разстройство от аутистичния спектър. Обучителен метод, разделен на малки и прости стъпки. Обучението за извършане на определена дейност или овладяване на определено умение, се разделя на малки и прости стъпчици. Използват се прости правила, с кратки и прости изречения и точни и ясно зададени инструкции. Инструкциите се подават на малки порции.

Някъде методът може да се срещне като “discrete trial procedure,” “discrete trial teaching,” или “discrete trial instruction,” но всички те означават Discrete Trial training.

Discrete Trial Training се използва обикновено като част от програмата Applied Behaviour Analysis (ABA), но е важно да се отбележи, че Discrete Trial Training не е ABA . ABA използва DTT като един от обучителните си методи, както и много други методи са включва в себе си ABA терапията.

Методът използва много и различни методи за повишаване на мотивацията, създаване на обучителни навици и подобряване на комуникационните умения. База, на която стъпва метода е че винаги се дават на детето повече от една възможности, предоставя се избор и се "ръководи" процеса така, че следвайки детето, терапевтът всъщност го води.

Discrete Trial Training е примитивен и ограничен метод за преподаване, който не е включил в техниката си откритията направени в последните 20 години. Ниво на ефективност: Средно

—       TEACCH Programme – е еклектична програма, която заимства принципите от ППА, но не ги разработва докрай. Систематично и теоретично непълна. Ниво на ефективност: Ниско

—       Picture Exchange Communication System (PECS) терапията не изгражда мотивация за комуникация. PECS все още не е напълно подкрепена с научни изследвания. Не е терапия, а обучение. Може да бъде ефективна само ако бъде вместена в рамката на добре изработена програма от приложен или вербален поведенчески терапевт. Ниво на ефективност: Ниско

Методи с емпирично изследване и демонстрирана стойност:

Occupational therapy – терапия насочена към развитието на финната моторика и графо-моториката.

Physical therapy – терапия насочена към развитието на грос-моториката.

Речева терапия използваща принципи и методи от логепедията - спомага за развитието на правилната топография на вокалната реч, дава безценна информация за развитийната последователност на продуцирането на отделните звуци. В комбинация с ППА/ВПА дава много добри резултати.

Методи без научни доказателства за ефикасност:

  Сензорна интеграция

  Музикална терапия

  Пясъчна терапия

  Диети

 

  ИЗСЛЕДВАНИЯ:

 

—        Клиничен доклад на Американската Педиатрична Академия (2007) заключава, че децата от аутистичния спектър, които получават ранна и интензивна ППА интервенция, значително развиват своите езикови, адаптивни, академични и социални умения, а също така повишават коефициента си на интелигентност.

—        Добре контролирано изследване от Института MIND (2008) демонстрира, че ППА (в частност Ловас техниката) подобрява интелектуалното развитие на деца с аутизъм.

—        Преглед на научните изследвания (2009) на тема психо-образователни интервенции за деца с аутизъм заключава, че ППА е добре изградена терапия и демонстрира ефикасно подпомагане на цялостното развитие на аутистични деца от предучилищна възраст, когато тази терапия е проведена от обучени терапевти.

—        През 2009 е направен мета-анализ на 13 доклада публикувани в периода 1987–2007 относно ранната интензивна поведенчека терапия (Еarly intensive behavioral intervention - EIBI). Този анализ показва, че ППА повишава коефициента на интелигентност, адаптивното поведение, пасивния и активния речник на деца с аутизъм. За съжаление този анализ не съпоставя ППА с други научно валидизирани терапевтични програми. Анализът още показва, че EIBI има ограничени възможности при много тежки случаи на аутизъм.

—        В продължение на 14 месеца California State University Stanislaus съпоставя ППА терапията с еклектични терапии, които заедно с ППА прилагат и сензорна интеграция, TEACCH, PECS, игрова терапия, подова терапия (floor therapy). Green и колеги заключават, че „децата с аутизъм може и да изглеждат, че се радват на участието си в еклектичните терапии, но до този момент, няма силно доказателство, че те получават значими и дългосрочни ползи от тях“.

 

 

 ГИМНАСТИКА НА УМА

Човешкият вид е еволюционно двустранен във всички двигателни способности. Тази двустранност се отнася за различните функции на цялото тяло, съответно важи и за нашето виждане, чуване, координацията ръка-око. Нашият мозък се състои от две мозъчни полукълба. За тяхната специализация говорихме по-рано и знаем, че всяко от тях се характеризира с някои дейности, които го отличават от другото. Също така стана ясно, че интеграцията на мозъчните полукълба осигурява по-ефективно учене. Тъй като тялото и мозъкът се намират в неразделна връзка, то активността на едната половина на тялото винаги е свързана с активността на отговарящото за нея мозъчно полукълбо. Това пък може да ни доведе до извода, че активирайки тялото, можем да активираме и мозъчната дейност. Освен това, активацията на мозъка чрез извършване на конкретни дейности оказва влияние върху функционирането на тялото.

Ако в прекалено голяма степен си служим само с едната страна, вместо едновременно с двете, тогава въвеждаме в нашата система ненужни, стресогенни навици. Така можем да постигнем състояние на тялото и ума, което се нарича "изключване". Една от най-честите причини за изключване при децата например е прекомерното съсредоточаване върху двуизмерни дейности (ангажирано е лявото мозъчно полукълбо), т.е. такива, които се осъществяват върху плоскост: гледане на телевизия, компютърни игри, четене. Ако тези дейности потиснат способността за възприемане на пространството (за това отговаря дясното полукълбо), това може да доведе до хроничен стрес.

Физическа или емоционална травма, недостиг на вода или питателна храна, влиянието на замърсената околна среда могат да бъдат поредните причини за "изключването".

При децата от аутистичния спектър, най- важната липса е липсата на мотивация и от там би следвало да стартира терапевтична работа- да изгражда мотивация у детето и да поставя, след което да надгражда поведение, базирано на мотивацията.

За целта, детето трябва да мине през 6- те степени на увереност и достигне последната- седма- нормално социлано и комуникативно поведение, приемливо за обществото, да намери талантите си и ги развива, да добие самочувствие и комуникира със самочувствие.

Седемте степени на увереност, през които нормално минава човешкия индивид, са:

БАЗИСНА УВЕРЕНОСТ- Децата се чувстват защитени и закриляни. Подходящи упражнения- детето да е по корем във водата и родителя да го придържа, като му говори колко го е искал, колко го обича, колко всички в семейството вярват в него и го ценят. Също и да се люлее в къщи, отново по корем върху чаршаф. Без изграждане на базисната увереност, вярата и спокосйтвието, които му дава, е невъзможно да продължи нормалното си развитие, който и да е човешки индивид.

Втората увереност е- ВЪЗ ОСНОВА НА ОПИТА- Когато децата проявяват любопитство и опознават света, научата се да се ориентират и справят. Подходяща игра е пълзенето на 4 крака и особено през тунел, да подава глава детето в нещо ново и да открива, че може да се справи.

Третата увереност е ФИЗИЧЕСКАТА- когато децата опознават силата си- тук са нужни спортовете.

Четвъртата увереност е ЕМОЦИОНАЛНАТА УВЕРЕНОСТ- когато децата опознават емоциите си- тук са нужни картинки с деца и възрастни, изразяващи различни емоции, да се обяснява кое как се чувства и защо, да имитирате с детето заедно пред огледалото различни емоции. Винаги, когато е тревожно или тъжно да му обяснявате как се чувства и защо, също и родителя как се чувства и защо. Винаги, за всяко нещо има причина, това да се втълпи на дето, нищо не се прави без причина- нито смях, нито плач, нито тревига, нито щастие....детето да го научи първо наисут, по картинките, постепенно се вкарва в живота.

Петата степен на увереност е ГРУПОВАТА УВЕРЕНОСТ- когато децата се учат да предприемат целенасочени действия, колективни игри, може да се започне от прости игри с възглавница.

Шестата степен на увереност е ЕЗИКОВАТА УВЕРЕНОСТ, когато децата развиват ценностната си ситема.

И седмата, най- висша степен на увереност, която трябва да постигнат терапевтите, в координация с родителите е КОМУНИКАТИВНАТА И КООПЕРАТИВНА УВЕРЕНОСТ- когато децата търсят и откриват смисъла на нещата и удоволствието от споделяне на дейнсти и общуването.

Изграждане на емоционална интелигентност при деца от аутистичния спектър:

Това е способността, да изключиш всичко маловажно, случващо се в главата ти и около тебе, респективно за детето се отнася и когато си поставен в ситуация, в която се изисква максимално адекватно да приложиш и използваш уменията и информацията, с които разполагаш по даден проблем, да съумееш да отсееш маловажното и разсейващото те около теб, във всичките му аспекти, за да направиш възможно най- добрата реакция и по този начин, се презентираш, като много стойностен и добър професионалист ( ако става въпрос в професионален план) или като много мъдър и изключителен човек ( ако касае личен план).

Същото се отнася и за децата, а понеже аутистичните са най- потърпевши, относно отсяването на най- важната информация и игнорирането на маловажните неща, затова при тях "емоционалната интелигнетност", която се измерва с "емоционалното им израстване", е толкова важно да се следи.

Колкото повече се работи върху изграждане на "Емоционална интелигентност" при детето, толкова повече израства емоционално и се доближава до бленуваната норма детето от спектъра.

Значи, накратко- Емоционалната интелигентност е способността да се реагира адекватно в конкретната ситуация и овладяването й се регистрира, като "Емоционално израстване".

А иначе, според съвременната еволюционна пеадгогика, поведението на детето, което ни се вижда странно, никога не е лишено от основание, ако се оценява от позицията на еволюционното ниво, на което се намира детето в момента.

 Понеже човешкият мозък е така устроен, че да достигне до най- високото си еволюционно ниво- това на съвременния човек, минава през всичките си еволюционни нива на развитие, през които е преминавал през вековете- като се започне от нивото на рибата и земноводното, минава през нивото на влечигото ( в което ниво доста често се случва да заседне мозъка на аутистичното дете, вследствие на което, поведението му се определя като странно, а то за нас е странно, защото ние очакваме да се държи като дете, чиито мозък функционира на пов-сиоко еволюцоннно ниво, съответстващо на физичексата му възраст), след това мозъкът преминава през нивото на бозайника, на маймуната и прачовека и едва накрая, достига до нивото на съвременния човек.

Емоционалната интелигентност, се изгражда едва, когато детето е достигнало в еволюционното си развитие, нивото на маймуната и прачовека, докато мозъкът на детето, е заседнал на нивото влечугото, то реагира първосигнално и съответстващо за нивото, в което се намира мозъкът му и за никава емоционална интелигентност и израстване не може да се говори. Трябва с работа и търпение, детето да се докара в еволюционното си развитие до нивото на мозъка на маймуната и прачовека, за да е готово да се работи с него върху изграждане на "емоционалната интелигентност".

А в нормалното си развитие, мозъкът през висчките тези етапи, преминава в периода от няколко години- първите години от развитието на детето. Когато това не стане, а мозъкът на детето заседне в някое от началните еволюционни нива, тогава идват на помощ терапевтите. Всичко е възможно, тъй като изграждането на нервни връзки продължава през целия ни живот, затова е напълно възможно и това, което правим с децата си и ги докарваме до ниво на функциониране, съответсвтащо за възрастта им..но е бавен процес и изисква много време, работа и търпение.

Различните степени на познание, съответстват на отделните еволюционни нива.

Първият мозък, е т. н. мозъчен ствол и е най- простата и стара част, наречена още мозък на влечугото. Обхваща структурите на гръбначния мозък и долната част на главния мозък. Контролира инстунктивното поведение, което протича без участието на разума и чувствата (понеже тук засяда често мозъкът на децата- аутисти, се смята понякога, че те нямат или не могат да изразяват чувства). А еволюционно, от гледна точка на родово- историческото развитие, мозъчния ствол и малкия мозък, съответстват на развитието на рибата до земноводно и влечуго.

 Във втория мозък, наречен още "Лимбична система", който се образува от по- младите структури на мозъчния ствол, се удовлетворяват жизненоважни потребности на индивида. ТОВА Е МОЗЪКЪТ, КОЙТО Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ЕМОЦИИ, както и за агресивното и сексуалното поведение. Олицетворява се с мозъкът на бозайника, маймуната и прачовека. Бозайникът е представител на бозайниците и съответства на лимбичната система, а маймуната- олицетворява прехода към големия мозък, който се е оформил окончателно по време на развитието на Homo sapiens до съвременния човек.

Именно този трети мозък, Неокортексът, ни интересува най- много, до него искаме до стигнат децата ни в еволюционното си развитие и да станат част от нормата. Това е новият мозък на бозайниците, който се е изграждал в продължение на дълъг еволюционен период чрез постепенното разширяване на регионите на кортекса. И той поема най- висшите мозъчни функции на човека, включително и разума.

Източник:http://www.autism-bg.org/bg/therapies

 

Добави в Svejo