PANS/PANDAS синдроми

Педиатричният невропсихиатричен синдром с остро начало (PANS) е клинична диагноза, поставяна на деца, които имат драматично – понякога за една нощ – начало на невропсихиатрични симптоми, включително обсесии/компулсии или ограничаване на храната.

Те често се диагностицират с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) или хранително разстройство, но внезапната поява на симптомите отличава PANS от тези други разстройства.

Освен това, те могат да имат симптоми на депресия, раздразнителност, тревожност и да имат трудности в училищe. Причината за PANS е неизвестна в повечето случаи, но се смята, че се предизвиква от инфекции, метаболитни нарушения и други възпалителни реакции.

Подобно на PANS, децата с педиатрично автоимунно невропсихиатрично разстройство, свързано със стрептококови инфекции (PANDAS), имат остро начало – в рамките на 2 до 3 дни – на невропсихиатрични симптоми, по-специално OCD или тикове (неволеви, безцелни движения). Пациентите с PANDAS обаче дават положителен тест за скорошна стрептококова инфекция, като стрептококова инфекция в гърлото, перианална стрептокок или скарлатина. Подобно на пациентите с PANS, те също могат да страдат от неконтролируеми емоции, раздразнителност, тревожност и загуба на академични способности и умения за писане на ръка.

Инструменти за скрининг, диагностика и езикови умения на деца с аутизъм

Инструменти за скрининг, диагностика и езикови умения на деца с аутизъм

Доклад на гл.ас.д-р Михаела Барокова, НБУ

Докладът е публикуван в Сборник с доклади на Конференция "Приложна Логопедия" 2025

Никаква част от този доклад не може да се копира и използва без съгласието на автора, създателите и издателите на Сборника!

Абстракт:

По последни данни от Съединените Американски Щати, разстройствата от аутистичен спектър се срещат средно при 1 на 36 деца на 8-годишна възраст (Maenner et al., 2023). През последните 10 години се наблюдава значително увеличение в честотата на този тип разстройства на развитието, а паралелно с това и повишаване на информираността на обществеността за характерните за тези разстройства затруднения. В България все още няма официална, публикувана статистика за броя деца с аутизъм. Въпреки това все повече обучения и конференции се организират по теми, свързани с ранната диагностика и най-добрите научно-доказани терапевтични практики. В практиката на специалистите, едно от водещите затруднения е свързано с липсата на адаптирани и нормирани за България инструменти за скрининг и диагностика на разстройства от аутистичен спектър и за оценка на езиковите умения на децата, които са една от отличителните характеристики за този вид невроразвитийни разстройства.

В този доклад ще бъдат представени най-разпространените инструменти за скрининг и диагностика на аутизъм в САЩ, заедно с предимствата и ограниченията, свързани с използването им. Също така ще бъде обсъдено кои от тези инструменти са адаптирани за българския контекст. След това ще се разгледат и инструменти за оценката на различни аспекти от речта и комуникацията на децата с аутизъм и как те биха се използвали в логопедичната практика в България. Прочети още...

Терапия на заекване при деца. Какво прави терапията успешна?

   доц. д-р Елка Горанова, Катедра „Логопедия“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград

„Терапията на заекването ще се извършва чрез компютъризирани биофийдбек системи, които ще съобщават обратно на пациента информация, регистрирана чрез сензори (дишането, говорно мускулно напрежение, артикулационни грешки и др.) и ще предизвикват болкови усещания в болковите центрове при грешка и ще стимулира центровете за удоволствие при успех. Компютъризираните биофийдбек системи ще са способни за няколко часа да премахнат продуцираните неплавности в клинични условия, а чрез употребата на подходящи портативни биофийдбек устройства, заекването ще бъде терапевтирано за около месец.“

                                Van Riper, C. “Stuttering: Where and Whither?”, (1974) Asha, vol. 16, no. 9

Анотация: Изследването на феномена "заекване" като дисбаланс между различни функционални системи, които участват в реализиране на говорното поведение: дишане, нервна регулация, волеви моторен контрол, мониторинг на изпълнение на моторни програми, емоционална реактивност, фонация, артикулация, предполага и различни начини за устойчив „пренос“ на усвоените умения на плавна реч от логопедичния кабинет в реална комуникативна среда. Прилагането на биологичната обратна връзка (БОВ, Биофийдбек) катонаучно доказанметод, подпомага успешно терапията на лица със заекване от различни възрастови групи. 

С използването на техники като мека гласова атака (Easy Start Technique), лек артикулаторен контакт (Light Articulatory Contact), удължена реч (Prolonged Speech), анулиране (Cancellation), издърпване (Pull Out), предварителна промяна (Preparatory Set), и последваща комбинация с БОВ се постигат много по-бързо и по-лесно посочените терапевтични цели. Трансферът на новопридобитите умения от защитената клинична среда към реалните комуникативни ситуации се осъществява в пъти по-бързо и ефективно с прилагането на БОВ.

Въведение: Мнозина изследователи изучаващи заекването постулират, че основните фактори за появата на заекване в ранна детска възраст е дисбаланса в развитието на речевата моторика, езика и емоционалното съзряване (MacPherson et al., 2013; Weber-Fox et al., 2013; Spencer and Weber-Fox, 2014; Walsh et al., 2015; Kreidler et al., 2017; Usler et al., 2017). Разбирането за това как емоционалния фактор може да повлияе на степента на тежест на заекване по време на реч, особено в ранното детство, е доста ограничено. Един от подходите, който се използва, за да изучат тези емоционални въздействия, е да се изследват физиологичните сигнали идващи от тялото, или по-точно как функционира автономната нервна система (АНС) при децата. АНС отразява разнообразни поведенчески процеси. Например, повишената симпатикосова активност пряко отразява когнитивната и емоционална реакция (Walsh et al., 2019). Предполага се, че регистрирането на нетипични модели на дейността на АНС по време на говорене или друг вид поведение при малките деца, които заекват, може да доведе до установяване на отличителни маркери на физиологичните процеси възникващи при ранно заекване и връзката им със сензомоторното развитие на речта. Предполага се също, че свръхактивацията на симпатикуса по време на нормална нарушена плавност е определящ фактор за това дали ще има спонтанно възстановяване на речта или заекването ще се задълбочи (Smith et al., 2017). Важно е да се определи дали децата, които заекват показват разлики в симпатиковата възбудимост докато говорят или извършват други дейности. Изразът „бий се или бягай“ е синоним на симпатиковия дял на АНС, докато контрастният термин „яж и храносмилай“ описва функциите на другия дял на АНС - парасимпатикус. Въпреки, че това дихотомично описание е опростяване на сложните и взаимосвързани функции на двата клона на АНС, той описва как анатомично различните симпатикови и парасимпатикови клонове на AНС спомагат за поддържането на хомеостазата чрез динамично равновесие на вътрешните физиологични функции. АНС е посредникът между мозъка и тялото. Еферентните сигнали от соматичната нервна система задействат множество едновременни системни отговора – ускорен сърдечен ритъм, свиване на кръвоносните съдове и повишено изпотяване в отговор на различните когнитивни, двигателни, емоционални и други поведенчески състояния (Andreassi, 2010). Аферентна информация относно висцеларните състояния се предава обратно към ЦНС, която влияе върху нашите мисли, емоции и действия. Zengin-Bolatkale et al., (2015) установяват по-високи нива на кожна проводимост при 3-годишни които заекват, в сравнение с 3-годишни които не заекват по време на „стресираща“ задача при назоваване на картини. И двете групи деца показват очакваното увеличение на кожната проводимост по време на изпълнение на задачата в сравнение с резултатите отчетени в покой. По този въпрос в по-скорошно проучване Zengin-Bolatkale et al., (2018) съобщават, че по-високата симпатикова възбуда по време на „стресиращата“ задача за назоваване на картини е регистирана, при децата от предучилищна възраст, и предполагат, че тя е предиктор за развитие на заекването.              

Симпатиковият и парасимпатиковият клон на автономната нервна система влияят антагонистично върху продължителността на времето между последователните удари на сърцето. Сърдечната честота (СЧ) се измерва с броя на сърдечните удари в минута. По-бързата сърдечна честота, която може да се дължи на повишена активност на СНС и/или понижена активност на ПСНС, съответства на по-кратък интервал между отделните удари, докато по-бавната сърдечна честота има по-дълъг интервал между отделните удари, което често се дължи на повишена активност на ПсНС и/или понижена активност на СНС. ПсНС има предимно инхибиращ ефект, докато СНС има активираща функция. За повечето органи, включително и сърцето, СНС стимулира функцията му. Увеличаването на симпатиковата стимулация води до увеличаване на сърдечната честота. За разлика от това, парасимпатиковата стимулация предизвиква намаляване на сърдечната честота. Моделите на естественото увеличаване и намаляване на сърдечната честота (СЧ) в реално време се нарича Вариабилност на сърдечната честота - ВСЧ. Когато сърдечната честота следва непрекъснат модел на плавно увеличаване на сърдечната честота, последвано от плавно намаляване на сърдечната честота (около десет секунди на цикъл), e налице оптимална ВСЧ. ВСЧ е мощен индикатор, който може да ни даде уникална представа за реакциите на организма ни към ежедневните стресови фактори. Като цяло по-високата ВСЧ е показател за по-добро общо здравословно състояние, а ежедневните упражнения за ВСЧ могат да укрепят и подобрят способността за справяне с тревожност, депресия, пристъпи на паника, социални фобии, синдром на раздразнените черва, различни диетични и медицински зависимости, при лица и деца с комуникативни нарушения - инсулти, синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), аутизъм, заекване, "деца със синдром на електронния екран" и др. Лицата с тревожни разстройства показват по-ниска ВСЧ в сравнение с контролите. Като цяло негативните емоции като гняв, обида, страх и тревожност са склонни да предизвикват неравномерен модел на ВСЧ, докато положителните емоции като любов, обич, щастие, благодарност и др., предизвикват плавна ВСЧ.

Ритмичните колебания на сърдечната честота, предизвикани от дишането, се наричат респираторна синусова аритмия (РСА). Вдишването временно изключва влиянието на парасимпатикуса върху СЧ и я увеличава. Издишването възстановява влиянието на парасимпатикуса върху СЧ, което води до нейното намаляване. СЧ нормално се контролира от медулата, която увеличава парасимпатиковия вход на нервната система към сърцето чрез блуждаещия нерв. Големината на РСА се увеличава при физическа подготовка и самостоятелно, релаксиращо дишане. РСА става по-слабо изразена с възрастта, диабета и сърдечносъдовите заболявания.

Както АНС, така и СНС се влияят от мозъка и получават обратна връзка от вътрешните органи. По този начин измерването на ВСЧ предоставя много уникална информация. Колкото по-висока е плавността на ВСЧ, толкова по-бързо и по-гъвкаво сърцето се адаптира към външните и  вътрешните въздействия и толкова по-добре организмът реагира на околната среда.

Описание на Комплексната логопедична и функционална терапия на лица със заекване, основана на метода на Биологичната обратна връзка (Биофийдбек)Горанова, Е. Г. (2021).  Терапевтичната програма включва шест основни фази: 

Нарушения на сензорната преработка и дисрегулация в храненето - диференциално значими фактори в диагностиката и терапевтичното планиране

Автор: Светлана Картунова

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Докладът е публикуван в Сборник на конференция "Приложна Логопедия" 2024. Никаква част от този текст не може да се копира и използва без разрешението на автора!

            Храненето е биологичен и комуникативен процес и изисква многопластова работа на нервната и храносмилателната системи. Това е едно от най-важните умения, които се развиват на базата на рефлекторни механизми и е ключово за правилното развитие на детето. Храненето е фактора, който създава най-много тревога в отглеждането на децата и често е повод за консултиране, диагностика и терапевтично въздействие в логопедичната практика. Освен оралномоторните и хранителните механизми, проблемите в храненето засягат голям набор от процеси на сензорна преработка и емоционално-поведенческа регулация. (Overland, 2011)                 

            Логопедите имат все по-значима роля в терапията на деца с хранителни разстройства. (American Speech-Language-Hearing Association, 2009 г.) Обичайно заявката, с която децата се насочват към консултация е различно проявено нежелание за хранене, което обичайно изглежда като емоционално-поведенчески проблем независимо от възрастта. Научните проучвания доказват, че трудностите в храненето като придирчивост, ограничена сензорна допустимост, отказ от храна и по-сериозните нозологии, имат етиология, свързана с проблеми в ранното детство, различен вид травматизъм и привързаността. В последното десетилетие в българската логопедична практика активно се развива терапевтирането на хранителните механизми и храненето. Най-често терапията е организирана към въздействие върху оралномоторните умения - (дъвчене, преглъщане и оралномоторни навици), сензорните процеси и допустимост и по-малко се познават маркерите за дисрегулация на храненето и свързаните невро-психични фактори. Взаимодействията между сетивните и двигателните системи не могат да бъдат пренебрегнати (Fisher, Murray, & Bundy, 1991), но използването само на чисто поведенчески подход или само сетивно-моторни техники за въздействие не дава достатъчно ефективни резултати в дългосрочен план. (A Sensory-Motor Approach to Feeding | Perspectives on Swallowing and Swallowing Disorders (Dysphagia), n.d.)Поведенческите проблеми могат да се разглеждат като адаптивен, комуникативен отговор на негативно преживяване, което често е част от първичен дисрелулаторен механизъм. Диференцирането на процесите на регулация и сензорна преработка могат да имат ясна дефиниция, но взаимосвързано и смесено проявление в развитийните етапи и храненето. Терапевтичното планиране и въздействие в полето на хранителните нарушения е интердисциплинарна сфера и изисква по-детайлно познаване на детското развитие.